Свръхактивният пикочен мехур е състояние, при което позивът за уриниране идва внезапно, силно и трудно се отлага, обикновено придружен от често уриниране през деня и ставане нощем. При част от хората позивът води до изпускане, преди да стигнат до тоалетната.
Състоянието засяга приблизително всеки десети възрастен, зачестява с възрастта и се среща и при жени, и при мъже. То нарушава съня и ограничава ежедневието повече, отколкото изглежда отстрани, но се лекува поетапно и повечето пациенти постигат осезаемо подобрение.
Какво представлява свръхактивният пикочен мехур
В нормални условия мехурът се пълни спокойно, а позивът идва при значително количество урина и може да бъде отложен. При свръхактивен мехур мускулът на стената му (детрузорът) се съкращава неволево или сигнализира позив още при малко урина. Диагнозата се поставя, след като са изключени инфекция, камъни, тумор и други причини за същите оплаквания.
Най-често причината остава неустановена. При неврогенната форма позивите се дължат на заболяване на нервната система – инсулт, множествена склероза, болест на Паркинсон, увреда на гръбначния мозък. При мъжете свръхактивността често е вторична, на фона на увеличена простата, която претоварва мехура.
Симптоми
- внезапен, неотложен позив, който трудно отлагате;
- уриниране повече от осем пъти дневно;
- ставане два или повече пъти нощем;
- изпускане на урина след позив – ърдж инконтиненция;
- позиви, отключвани от студ, шум на течаща вода или приближаване към дома.
Някои съпътстващи признаци изискват бързо изясняване. Кръв в урината, дори еднократна и без болка, трябва да бъде изследвана без отлагане, защото може да е първи признак на тумор на мехура. Позиви с температура и болка в кръста сочат инфекция на бъбрека. Ако не можете да уринирате при раздут и болезнен мехур, потърсете спешно отделение или се обадете на 112.
Причини и рискови фактори
Освен неврологичните заболявания и увеличената простата рискът нараства с възрастта, при менопауза, наднормено тегло, запек, диабет, пушене и прекомерен прием на кафе, чай, газирани и алкохолни напитки. Диуретиците също засилват позивите. Подобни оплаквания дават циститът, камъните в мехура, интерстициалният цистит и неконтролираният диабет, затова те се изключват още при първия преглед.
Диагностика
Най-ценното изследване е дневникът на уринирането за три дни – течности, уринирания с приблизително количество, позиви и изпускания. Той показва дали мехурът наистина събира малко, или просто приемате много течности.
Прегледът при д-р Пенев включва разговор за медикаментите и придружаващите заболявания, физикален преглед, изследване на урина и ехография с измерване на остатъчната урина; при съмнение за затруднено изпразване се добавя урофлоуметрия. Цистоскопия се назначава при кръв в урината, болка или липса на отговор към лечението, уродинамично изследване – при неясна картина или преди инвазивни методи. Цялостният преглед при проблеми с уринирането се провежда в Пловдив и в Карлово по предварително записване.
Лечение
Първа стъпка – навици и тренировка. Разпределяне на течностите през деня и ограничаване вечер, по-малко кофеин и алкохол, лечение на запека и контрол на теглото. Тренировката на мехура учи да отлагате позива – първо с минута-две, после постепенно повече, докато интервалите достигнат три-четири часа. Упражненията за тазовото дъно допълват програмата.
Втора стъпка – медикаменти. Антимускариновите препарати намаляват неволевите съкращения, но могат да причинят сухота в устата и запек и се прилагат внимателно при възрастни хора. Бета-3 агонистите отпускат мехура с по-малко такива ефекти. При жени в менопауза помага локалната естрогенна терапия, а при мъже с увеличена простата лечението се комбинира. При подходящи пациенти д-р Пенев може да препоръча и магнитна стимулация на тазовото дъно като допълващ метод.
Трета стъпка – при упорити оплаквания. Инжектиране на ботулинов токсин в стената на мехура, стимулация на тибиалния нерв или сакрална невромодулация се обсъждат, когато първите две стъпки не помагат; д-р Пенев преценява индивидуално подходящия метод и организира лечението, при необходимост в Клиниката по урология на УМБАЛ „Каспела“.
Кога да потърсите уролог
Когато позивите нарушават съня, работата или социалния Ви живот; когато използвате подложки или ограничавате течностите от страх от изпускане; когато оплакванията се появят след неврологично заболяване; и винаги при кръв в урината, болка или температура. Повече за нощното уриниране ще намерите в статията за никтурията.
Профилактика
Не ходете до тоалетна „за всеки случай“ – това учи мехура да сигнализира при малки количества. Поддържайте здравословно тегло, ограничете кофеина и алкохола, лекувайте запека и контролирайте кръвната захар при диабет.
Свръхактивният мехур не е нещо, което трябва просто да се търпи. Запазете час при д-р Пенев – с дневник на уринирането и няколко прости изследвания причината се изяснява, а лечението се подбира според Вашия начин на живот.
Често задавани въпроси
Свръхактивният мехур психологически проблем ли е?
Не, макар тревожността да може да засилва позивите. В основата стоят неволеви съкращения или повишена чувствителност на мехура, които се установяват и лекуват. Стресът влияе, но не е причината.
Колко време отнема, докато лекарствата подействат?
Първият ефект обикновено се усеща след една-две седмици, а пълният – след около месец-два редовен прием. Ако дотогава няма подобрение или страничните ефекти са неприемливи, д-р Пенев сменя препарата или подхода.
Може ли да се лекува без лекарства?
Да. При голяма част от пациентите тренировката на мехура, корекцията на течностите и кофеина и упражненията за тазовото дъно намаляват оплакванията значително. Медикаментите се добавят, когато това не е достатъчно.
Опасно ли е да сдържам позива при тренировка на мехура?
Не, когато тренировката е постепенна – интервалите се удължават с по няколко минути на седмица. Целта е мехурът да свикне да задържа повече урина, а не да се търпи болка.
Информацията в този сайт има образователен характер и не замества преглед и консултация с лекар. При спешни симптоми потърсете незабавно медицинска помощ или позвънете на 112.